Център за работа с деца Дева

Детето ви е в сигурни ръце

Subscribe to Център за работа с деца Дева

Ето задължителната литература за децата от трети (3-ти) клас през лятото на 2009 година:

Тошко Африкански

Тошко Африкански

Ангел Каралийчев: „Тошко африкански„,

Тошко Африкански се зарадва много, че може да хвърля подаръци на всички живи твари покрай пътя. В една кошница намери узрели круши. Всичките ги изсипа върху главите на рой деца в един училищен двор. Децата разграбиха плодовете и почнаха да викат ура. Тошко Африкански смъкна сламената шапка и ги поздрави тържествено. Автомобилът дигаше прахоляк. Изплашените кокошки хвърчаха с крясък зад плетищата. А Тошко Африкански щедро раздаваше дарове.

„Нека всички запомнят кога съм минал оттука!“ — си мислеше той и пръскаше чуждите неща.

Майчина сълза

Майчина сълза

Ангел Каралийчев: „Майчина сълза„,

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне.Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.

Приказки от Ангел Каралийчев

Приказки от Ангел Каралийчев

Ангел Каралийчев: „Приказки

Ангел Каралийчев е роден на 21.08.1902 г. в гр. Стражица, обл. В. Търново. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1925), „Жълтици“ (1926), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948). Умира на 14.12.1972 г. в София.

Алиса в страната на чудесата

Алиса в страната на чудесата

Луис Карол: „Алиса в страната на чудесата

Какъв прекрасен юлски ден!
Следобедът е златен.
Три чифта мънички ръце
налягат на веслата,
три чифта мънички ръце
се борят със водата.
Ах, нямат милост! В час такъв,
в това сънливо време
те искат приказка! На мен
ужасно ми се дреме,
но… Трите можеш ли надви?
Е ща не ща, подемам… Това стихотворение е посветено на знаменитата разходка с лодка на 4 юли 1862 г., когато Карол измисля историята за Алиса…

Приказки на Ран Босилек

Приказки на Ран Босилек

Ран Босилек: „Приказки

Ран Босилек (псевдоним на Генчо Негенцов) е роден в Габрово през 1886 г. Завършва Априловската гимназия и известно време е учител. Следва в Софийския университет, после в Брюксел (право). Редактор на популярното списание „Детска радост“. Автор е на „Косе-Босе“ (1923), „Чик-чирик“ (1925), „Патиланчо“ (1926), „Баба Меца“ (1928), „Патиланчо Данчо“ (1929), „Палави ръчички“ (1945), „Родна стряха“ (1964) и др.

Бяла приказка

Бяла приказка

Валери Петров: „Бяла приказка

Високо в планината имало една малка метеорологична станция и в нея живеел един стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение.

Малкият принц

Малкият принц

Антоан Дьо Сент Екзюпери: „Малкият Принц

— Какво значи «да опитомиш»?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… …в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.

Мечо Пух

Мечо Пух

Алън Милн: „Мечо Пух

„Мечо Пух” (на английски: „Winnie-the-Pooh“) е една от най-популярните книги за деца (въпреки че авторът ѝ казва за нея, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен). Неин автор е А.А. Милн и тя е първата от поредицата истории за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора. Издадена е през 1926 г. и постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ.

Вълшебникът от Оз

Вълшебникът от Оз

Лиман Франк Баум: „Вълшебникът от Оз

Малката Дороти е пренесена от циклон в страната на вълшебниците.

Благодарение на своята смелост, упоритост и добро сърце, с помощта на приятелите си – Плашилото, Тенекиения дървар и Страхливия лъв – тя преодолява всички препятствия и успява да се завърне у дома. Това е една от най-четените книги за деца в цял свят.

Маншон, полуобувка и мъхеста брада

Маншон, полуобувка и мъхеста брада

Ено Рауд: „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада

„Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета – Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А Маншон бе навлякъл огромен Маншон, от който навън стърчаха само върхът на главата и крайчецът на петите му. И ето те вече лижеха сладоледа и любопитно се взираха един в друг…“

През гори и води

През гори и води

Емилиян Станев: „През гори и води

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев. Роден е в Търново на 28 февруари 1907. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания.Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.

Бременските музиканти

Бременските музиканти

Братя Грим: „Бременските музиканти

Един човек имал магаре, което дълги години търпеливо носило пълни чували жито на мелницата. Но ето, че силите му почнали да го напускат и то ставало все по-негодно за работа; тогава господарят решил да се отърве от него. Разбрало магарето, че нищо добро не го чака и избягало. Тръгнало към Бремен — надявало се, че там ще може да стане музикант. Вървяло, вървяло и видяло едно ловджийско куче, което лежало край пътя и дишало тежко с отворена уста, сякаш било тичало дълго време.

Храбрият оловен войник

Храбрият оловен войник

Ханс Кристиан Андерсен: „Храбрият оловен войник

Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държеха пушките си на рамо, стояха с дигнати глави и бяха облечени в червени мундири, украсени със синьо — да, чудно хубави бяха тия войници! Първите думи, които те чуха, когато отвориха капака на кутията им, бяха: „Ах, оловни войници!“ Тия думи извика едно малко момченце и запляска с ръце. То получи оловните войници за рождения си ден и веднага започна да ги нарежда по масата. Всички войници бяха съвсем еднакви, само един от тях не приличаше на другите: той имаше само един крак, защото беше излян последен и оловото не бе стигнало за него. Но той стоеше върху единия си крак също тъй здраво, както и останалите, и тъкмо поради тая причина изглеждаше най-интересен от всички.

Add A Comment